Р.Ф.: Разкажете ни за себе си. Откога сте полицай и съжалявате ли понякога за това?
Р.П.: Първо искам да сте наясно, че предвид моята професия, няма да мога да отговоря открито и напълно на всичките ви въпроси. Особено на тези, които представляват следствена тайна. Съгласявам се на това интервю само защото, когато погледнах в окото на онзи мъртъв делфин нещо сякаш се преобърна в мен и си дадох сметка, че има неща по-висши от нас. Всички ние сме малки детайли в една голяма машина на живота, която е жива и която плаче като я заболи, радва се като я похвалят и т.н.
Р.Ф.: Как решихте да станете полицай?
Р.П.: Цял живот съм бил само това. Никога не съм си помислял, че може да работя нещо друго. Останах отрано без баща и това, което държавата е направила за мен, няма цена. Каквато и да е, аз ще съм ѝ винаги благодарен – получих образование напълно безплатно и благодаря на всички, които ми помогнаха да осъществя своята детска мечта. Това са най-вече моята леля и капитан Ковачев от Школата за сержанти.
Р.Ф.: Как оценявате спокойствието по нашето Черноморие по скалата от 0 до 6?
Р.П.: България е спокойно място като цяло. Тук всичко е разпределено и няма какво да се дели. Аз от години обикалям с патрулката и знам горе-долу местата и хората, от които може да дойдат проблемите. Познавам всички и всички ме познават. Знам кой може да направи проблем и откъде може да дойде проблем.
Р.Ф.: Убийството на делфин убийство ли е?
Р.П.: Това е подвеждащ въпрос. Не е моя работа аз да решавам кое какво е. Ако в закона пише, че е убийство – значи е, ако не – значи не е. Всичко там трябва да е написано и нашата работа е не да разсъждаваме, а да се подчиняваме. Ако повече хора се подчиняваха, нещата нямаше да стигнат дотук.
Р.Ф.: Не е ли точно в това проблемът, че всеки чете закона по свой начин?
Р.П.: Затова си има отговорни лица, които да решават вместо другите. И понеже виждам накъде отиват въпросите – ето например: ние трябваше да изчакаме заповед от началниците и те да решат какво да се предприеме конкретно с този случай с умрелия делфин. Чакали сме там поне два часа и пихме кафе. За съжаление после се обадиха с по-важни задачи и доколкото знам още случаят не е решен. Но какво може да се направи?
Р.Ф.: Ако трупът беше на човек щеше ли да има по-различна процедура?
Р.П.: Разбира се. Съвсем друго е…. Но все пак ще трябва да изчакаме заповед от началството. Вижте ние нищо не можем да решим. От нас нищо не зависи. Колкото и да ми се иска да помогна, полицаите сме като цяло с вързани ръце. Ако не сме на работа,нещата вече ще стоят по съвсем различен начин, но когато съм с униформа – нямам право на самостоятелни решения и всичко трябва да е съгласувано.
Р.Ф.: Какво е редно да направим, ако намерим на плажа умрял делфин? Как трябва да се реагира?
Р.П.: Много е важно да се определи дали е умрял от насилствена смърт. Също така много зависи къде точно е умрял, защото доколкото разбирам, ако е умрял във водата – това е работа на гранична полиция, ако е умрял на сушата – може би трябва да се обадите на Изпълнителната агенция по риболов и аквакултури, но пък като се има предвид, че делфините не са риби… Защо не се посъветвате с някоя организация за защита на правата на животните? Вижте, сигурен съм, че някъде в закона е споменато какво трябва да се направи. Там всичко пише, стига да има кой да чете. Не е моя работа аз да казвам какво трябва да се направи.
Р.Ф.: Има ли според вас доказателства за углавно престъпление в този случай?
Р.П.: Трудно е да се каже. Това е работа на Съда да определи има ли или няма престъпление. Но щом нито един прокурор, включително знам и дори Главниятпрокурор, не е повдигнал обвинения – мисля, че може да считаме случая за приключен.
Р.Ф.: Но какво ще правим с всички делфини, които предстои да бъдат изхвърлени?
Р.П.: Надявам се да има повече разум и да не се вдига толкова шум за нищо. Както виждате, ние сме само една патрулна кола и имаме да решаваме по-важни проблеми,свързани с хора. Покриваме огромен периметър. Понякога нямаме пари за бензин. Понякога даваме извънредни смени, когато не достигат хора. Всичко това не ни се плаща допълнително и колегите недоволстват. Разбирате ли колко проблеми имаме схората, вие ме карате да мислим за делфините.
Р.Ф.: Какво ще кажете на стотиците хлапета, които си мечтаят да станат полицаи?
Р.П.: Това е много отговорна професия и е само за смели и решителни хора. Няма място за страхливци.
Р.Ф.: Българското или гръцкото море?
Р.П.: По принцип не ходя на море. За Гърция нямам финансовата възможност дори да си помисля. Аз обичам риболова.
(интервю с виртуален герой – Полицая)